Ако ви интересува накъде върви светът, има един анализ на World Economic Forum от края на миналата година - White Paper „New Economy Skills: Unlocking the Human Advantage“, насочен изцяло към бъдещето и към професионалните умения, които ще бъдат необходими и ще се развиват до 2030 г. Той се базира на данни от глобални изследвания, обяви за работа, проучвания сред компании и сравнителни анализи по региони и периоди.
В него открито се приема, че изкуственият интелект ще е вече не част от, а реално самото ни ежедневие. Това, което сега е бум в търсенето на компетенции за работа с AI технологии, много бързо ще отпадне. Ще отпаднат и много други, заменени именно от AI и изпълнявани много по-бързо и (уж) по-ефективно. Чисто човешките умения ще са конкурентното предимство в ерата на AI, и успешни ще станат тези, които могат да правят това, което той все още не може.
Креативно мислене и критично разсъждение, емоционална регулация и устойчивост, морална преценка и вътрешна етика, любопитство и адаптация - това са уменията, които ще са необходими и ще позволяват на технологиите да бъдат използвани смислено, а не само механично. Начинът, по който хората мислят интуитивно, вземат решения на база вътрешно чувство, поемат отговорност и риск, работят под натиск и се справят с несигурността, е тяхното предимство. Нещо, което AI все още не може да симулира.
Така хората ще бъдат освободени от рутинните си дейности и повтаряемите операции, и ще могат да се концентрират върху важните задачи и възвишените цели, делегирайки всичко ежедневно и „дребно“ на AI. Но дали сме готови за това и дали, докато гледаме напред и нагоре, всъщност не спираме да гледаме в краката си и да следим основата, върху която стъпваме.
Погледнато в детайли обаче, не всичко е толкова "розово".
Много е притеснително, че основни умения като Писане, Четене и Математика са дефинирани като Out of focus skills само с 15%. Да, в анализа е коментирано, че те се приемат по-скоро за вече налични у всеки, тоест всеки трябва да ги има. Други мнения също вървят в тази посока – „нека се фокусираме върху главното, което да се развива като умения, а другото го приемаме за даденост“.
Като основни умения отпадат и Преподаване и Менторство с около 38%. Разчита се тези дейности да бъдат изпълнявани от AI, но понякога нещата не са само факти, думи и изрази. Могат да се заложат модели, да се симулират мислители и философи, но машината предава това по начина, по който тя го „разбира“. И ако при технически данни и формули всичко е наред, то доколко една машина може да оформя характера и вътрешността на човека по правилен начин? Да го учи да формира своя етика и морал, лично достойнство и чест?
Същото важи и за умението на Внимание към Детайлите с 25%. Ако не може да се различават детайли, а се гледа само общото, то рискът от заблуждение и вземане на грешни решения става много голям. Ние не живеем в идеален или идеалистичен свят, такъв какъвто е светът на AI. В реалността нещата са доста по-различни, практиката често няма нищо общо с теорията, а илюзорното самочувствие, че си прав, е може би най-притеснителното човешко поведение в целия този процес.
На мен лично това не ми харесва.
Престанеш ли да обръщаш внимание на дадено умение, то започва да запада и постепенно да регресира. Малко по малко това се предава „нагоре“ и се забавят и нарушават и другите умения, така че накрая те вече не са това, което трябва да бъдат. А когато това се забележи, обикновено вече е късно за промяна.
Така че дори всички отбелязани умения в „Core skills in 2030“ да са човешки и да не могат да бъдат заменени от AI, то в същото време те започват да зависят от него. Тези умения стъпват на някаква база, която вече ще зависи от това как една AI „черна кутия“ представя данните и какво решава че е важно и какво не. Това може много лесно да подвежда.
В този контекст за какви Креативно мислене и Лидерство говорим като умения, когато те ще се случват в рамката на зададена ситуация и параметри от AI? Ако човек сам не може да провери всичко отдолу нагоре по веригата, кое как е и защо е така, да разбере принципите и взаимодействията, то той не може да оцени дали AI не го заблуждава или не му подава собствени предположения.
Така постепенно представите на човека се израждат, и бавно стъпка по стъпка се отива в посока на развитие, което, понеже е базирано на грешни представи, започва да създава реалност която сама себе си потвърждава. Системата се подхранва сама и реална промяна няма. Излиза, че бъдещето на обществото започва да се движи от решения, взети върху непотвърдени данни и предположения - получава се някакъв вид изкривяване, дори и да не е целенасочено.
И днес в бизнеса и в обществото има много хора, които не се страхуват да вземат решения, мислят уж креативно, опитват се да ръководят, но всъщност го правят грешно, без базови познания. Самочувствието им е голямо, те са велики ръководители, мислители, коментатори или капацитети в дадени направления. А всъщност градят въздушни кули, в които последователите им живеят, някакъв илюзорен живот без основа.
И всички са щастливи и самодостатъчни.
© 2026 Никола Василев