Има нещо като „Парадокс на мениджъра“ - да държи на работа хора, за които му е ясно, че не вършат достатъчно работа, но все „сърце не му дава“ да ги махне. Ще кажете - няма начин, всеки би се освободил от тях; важни са резултатите, мотивацията на колектива, добрият пример и т.н.
Повярвайте ми обаче, това изобщо не е така. И ако се замислите за свои познати или се загледате в собственото си работно място, със сигурност ще намерите достатъчно примери за хора, които отговарят на това описание. Да не кажа, че ако погледнете вътре в себе си и сте били на ръководна позиция, веднага ще откриете и свои подобни решения. Аз лично също съм в това число...
Трудно е да се обясни защо се получава така, но явно причините са на психологическо ниво, а не са функция на рационалното мислене. Разбира се, някои случаи попадат в графата „роднински връзки“ или „протекции и препоръки“, но тази част представлява не повече от 20% от общото. Повечето подобни ситуации се отнасят до обикновени, редови служители, наети за една или друга работа – някои образовани и интелигентни, други не толкова; някои мотивирани, а други апатични – но всички те неефективни от гледна точка на работата, която трябва да вършат.
И вместо да се предприемат конкретни действия, се възприема принципът на „втория шанс“: първо се гледа дали човекът може да свърши нещо друго, после се коментира как той „все пак нещо прави добре“ и, видиш ли, „затова все пак ще го запазим“. Минава се през етапа „хайде да го обучим, той ще се справи“ и се хвърлят усилия за това. Следва фазата на оправдание: „за в бъдеще бихме могли да го използваме“, и така нататък...
Някой ще каже: „Уволнението е трудно решение!“ И да, така е. Но в крайна сметка не е ли по-трудно решение да се жертва самата компания и тя да търпи, само защото е възприемана като „имагинерен субект“, който няма чувства? Само че и компанията има „жива част“ - всички останали работещи там, а влиянието върху тях никак не е без значение.
Като заключение ще цитирам Доналд Тръмп - обожествяван от едни и разпъван на кръст от други, но болезнено точен по отношение на бизнес практиките (без политика!):
„Най-лошият служител е добрият служител. Лошият служител е ясен - уволнете го веднага. Страхотният служител е феноменален - него искате да го задържите и цените, той е невероятен. Но добрият служител - него никога не го уволнявате, но и никога не ви води към следващото ниво, той просто си пази работата. Той е твърде добър, за да бъде уволнен, но не е достатъчно добър, за да направи нещо велико... Затова винаги казвам, че най-лошият служител не е лошият, а добрият или средният служител.“
© 2024/2025 Никола Василев