Много проблеми идват от объркването между реалност, приоритети и приоритизиране, и то до степен да се действа изключително погрешно. Всъщност, ако някога съм правил грешки, то е именно в тази посока. Доста път съм извървял само от инат или от някакъв стремеж към мираж и митологизирана цел. И си го признавам.
Мислиш, че нещо е важно, и го слагаш на първо или челно място, бориш се, трудиш се и хвърляш усилия, докато в един момент не погледнеш назад и не се запиташ - а защо по дяволите правя това? И има едно гадно вътрешно чувство, един вътрешен глас, който нашепва: аз казах ли ти, а?
Звучи ли ви познато?
Лошото е, че някои неща се разбират след доста време, когато вече си изразходил много време и ресурси. Но пък никога не е късно, когато видиш, че има грешка, да спреш и да помислиш. Да видиш малките неща и знаци, които отдавна са показвали, че има проблем.
И да не си от тези, които продължават в същата посока само защото решават, че нещо е предопределено или вече решено. Или са се примирили, че вече няма смисъл от промяна.
Да, трудно се приема, че си сбъркал, още по-трудно, ако си обвързан и с други хора, които те следват в това, което си решил. А когато е свързано с пари, нещата стават още по-сложни - дали да захвърлиш всички усилия и средства, времето, което си вложил, и да започнеш отначало?
Труден въпрос ...
И тук е моментът на истинската смелост - да си честен и да поемаш отговорност. За всичко, което си изказал, за всичко, което си направил. И да приемеш дозата срам за това, че си сбъркал. Главно сам пред себе си.
И да продължиш напред.
© 2026 Никола Василев